StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,379
   Потребители: 12,329
   Автори: 3,982
   Коментари: 305,298
   Точки: 2,631,563
   Съобщения: 127,643
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,745

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Моите очи...

Зеленото на моите очи
във твоя поглед тихо се стопява,
във зимните космически лъчи
една надежда вътре в нас изгрява.
Прелива се във тебе моя плам,
прошепваш ми, че истински обичаш,
а после от небесното призван,
душата ми на себе си обричаш.
Аз следвам твойте вятърни крила,
превърната във птица се разгръщам,
досбъдва ни немирната съдба,
със бялата си нежност те прегръщам.
Застиваш в мойте звездни дълбини,
огромна страст сърцето ти изгаря,
във нашите напукани следи,
тъгата ни реална се смалява.
Оставаме преплетени така -
два атома родени във безкрая,
а трудната ни огнена съдба,
преглъщаме във общата омая.
Със утрото отново сме далеч,
притиснати в реални коловози,
но любовта ни е подобно свещ -
в безвремие към бъдното се носи.

26.02.2018г.
Елица


Какво ме вдъхнови?!

Астрала и тази песничка:
https://youtu.be/Ip34Fp-m8uc
:)*


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-02-26
прочитания: 150
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход