Когато вечер обърнеш поглед към звездите
ще видиш хиляди очи,
които гледат те от висините,
но ти огледай се и двете намери,
двете истински и чисти,
това са моите очи.
И спомни се как във теб се вглеждах,
когато ме напусна и от мене капеха сълзи.
Звездите горе са от хиляди години,
но видя ли двете тъжни и сами,
те блестят,но някак празни,
това са моите очи.
Когато дъжд закапе по земята,
във шепите си капки събери,
не приличат ли те на сълзите,
паднали от моите очи???
Не спирах аз за теб да плача,
очите бяха тъжни и сами,
но ти си тръгна и думичка не каза,
а аз те спрях и тихо промълвих:
\"Когато истинска любов ти дават,
не я отблъсквай а я приеми,
така света ще бъде променен,
и не ще ги има тъжните звезди!