Думите, моите думи,

толкова трудно изплакани

в празния свят помежду ни,

изнемощели от чакане...

Съхнат по устните бавно

в порив да литнат към тебе,

парещи, тлеещи, жадни,

с дъх на отминало време.

Толкова тихо си тръгнах-

само небето проплака

(моите тягостни стъпки

да заличи от земята).

А в премълчаните думи

още шепти любовта ми,

в празния свят помежду ни,

изнемощяла от чакане...