\"Мога ли да те целуна?\"-
попита нощният вятър,
към лицето се втурна
и отмина нататък
да целува земята,
небето, звездите,
да целува луната,
да сияят очите.
И разпалваше лудо
тиха копнежност,
сърцето изпълни
със радост и нежност.
Стонове от въздишки
раздираха мрака,
целувки от огън
земята горяха.