StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,029
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,434
   Точки: 2,657,179
   Съобщения: 156,202
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Моето пиано

На клавишите на старото пиано

оставих белези на своята душа,

провалите след първата промяна.

Оставих неразбрана любовта.

 

Оставих спомена след първото „здравей“,

оставих сълзите след първата обида.

Бях единствената слабост на лошия злодей.

Бях изваяният образ на Темида.

 

Бях изгубената песъчинка на пейзажа,

онази, която все ти влизаше окото.

Колко пъти се опитваха да те откажат…

Лицемерието бе напукало стъклото…

 

На старото пиано оставих любовта ти.

Съвестта ти бе избягала спонтанно,

обсебила живота, мислите, ума ти

и пращана по дяволите непрестанно.

 

И да, не бях твоята сродна душа,

клавишите бавно написваха края.

Но никой от нас не повярва в това,

че чувството (даже и то) се измаря.

 

Старото пиано не забравих.

Уви, старата любов отдавна – да.

Напук на всичките представи,

Че никога не хващала ръжда.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-06-30
прочитания: 164
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход