Някога дишах чрез приказки
и раждах те в своето майсторство,
и в локвите сбрани във тъмното
откривах твоето небе.
Търсих сенки от влюбени облаци
и убивах за твойте хриле,
за да дишаш безплътна във локвите
на измислени в мен светове.
Тишината е болна, не вярваш ли,
тя убива твоите имена,
тя с окови те връзва, не дишаш ти,
с тебе само аз знам да мълча.
Ще те раждам сред врява и писъци,
всред шума на бездушния град,
и все по-силна ще ставаш,
как вярвам ти,
все по-силен съм с тебе и аз.
Не лети във небето под локвите,
Потърси ме сред вятъра див,
Аз съм твой, песен моя, завинаги.
Аз съм цял само с теб.
Аз те искам от капки изваяна,
крехка болка, моя любов,
с теб летя, с тебе дишам, с теб страдам,
песен на моя живот.
Някога дишах чрез приказки,
Днес съм огън в морето горял
С теб изгарям и раждам се истински
С теб летя, с тебе дишам, с теб страдам…