Не на всеки удобна,
не за всеки типична,
не дотам неприлична,
но такава е нашата обич,
логично?! -
тя на мене и тебе прилича.
Дълго, дълго говорим,
плачем, смеем се, спорим.
После... С многоточие вечер
отбелязваме пауза.
Не изгубена кауза,
а целувка за \"Лека\".
- тихо затварям,
май заспиваше вече?
А реша ли да ставам,
глас - будилник ме гали.
Много нежност и страсти
във сърцето ми пали.
Е, такава е нашата обич мобилна.
А какво сме без нея?!
И не смея да мисля.
И се търсим по нея,
и се даже откриваме -
няма скрито - покрито.
Може даже и в... кухнята.
Неее! Не сме разделени!
Само глас разстояние!