В нощите, в които съм сама,
мислите ми тичат и бунтуват се!
Мисля си за теб, за радостта,
ала пак сама събуждам се!
Утрините тъмни са като водата,
изпълваща морето нощно!
Дните ми изпълнени със самотата,
заливат ме, тъй силно - мощно!
Виждам те в съня си,
ангелски красив!
Очите ти ме гледат нежно,
излезли от любовен стих!
Думите ти обаятелни,
пълни са със красота!
Ръцете подсъзнателно,
те търсят в гъстата мъгла!
Щом те видя,
слънчицето ще изгрее в мен!
Мъглата ще прогони,
светлосин отново ще е моят ден!
Чакам те, със дъха си затаен!
Безумно ти ми липсваш,
усмивка моя, летен ден!