Мисълта за теб е като хляба -
нужна, бяла, пълна с топлина.
Вникнала във моя устрем храбър
се стреми към твоята душа.

Сякаш светла книга в мен разтваря
и увлича с всеки тайнствен ред.
Мойта първа и последна гара.
В мене ли е всичко е наред.

Мисълта за теб е дъждоросна,
по ръба на миглите се стича.
Рими от сатен в деня ми носи,
литвам с нея – малка райска птичка.

Нежен ромон на вълшебен ручей,
гребена на хукнала вълна.
Моят блян, дочакал да се случиш
в моя път през моята съдба.

Радостина Драгоева 26 май 2012 г.