Бавно капят листата,
като снежинки в нощта.
Леко се стича сълзата,
леко но изпълнена с тъга.

Спомени от изживени неща,
навявайки само болка,самота.
Миналото необятно е
разпростряло своята ръка.

Защо подвластна съм така,
на минали за мен неща?
Лутам се безцелно,
без да знам на къде вървя.

Търся отговор отдавна
на въпрос незададен.
Искам някой да попитам
ние ли сме виновни,или
животът ни така е даден?!

Бъдещето е пред мен,
но уви не с него аз живея.
Миналото ме владее,
по старата любов копнея...!!!