Всеки път, когато съм самотна,
от миналото спомени отключвам.
За мене е присъда доживотна –
себе си във него да заключвам.
Щом настоящето за мен е празно,
а бъдещето твърде неизвестно.
Тогава миналото ми показва,
че има за какво да го харесвам!
Без него нямаше да знам коя съм
а нямаше и спомени да имам!
И щях ли от любов така да гасна
и да усещам лято посред зима?
Към него винаги ще се завръщам,
за да възкръсвам и отново да умирам.
И любовта във него да прегръщам,
щом в настоящето не я намирам!