Защо,
студени са твоите ръце,
защо,
намръщено е твоето лице.
От очите ти, любов не струи,
сърцето ти,кой замени,
като бучка лед сега си ти.
Кристалният звън,
на гласът ти,
замрял е в няма тишина.
Смехът ти, кой открадна,
защо не цъфтят вече цветя.
Защо си тъжна мила моя,
кой така те нарани,
защо си болно цвете мое,
защо увяхваш от мечти!!!