На кея самички седим за ръчички, люлеем безгрижно крака. Слънцето ярко припича ни жарко, а аз се червя...ей така. Прошепна ми нежно, и някак копнежно: \"Ще дойдеш ли с мен на брега!\" А аз те прегърнах и ти отвърнах: \"Целуни ме!Тук и сега!\"
Признавам, шокиран... и малко нервиран останах във онзи момент... Нали съм момченце, опитвах, изглежда на мъж да се правя пред теб. Но скромната мацка направо ме смачка – поведе играта без свян! Оказах се, Боже, в небраното лозе и малко... обхвана ме срам.
“Не ми се срамувай, по мъжки флиртувай, прегърни ме, че дъжд заваля!” - възкликнах в премала - „Виж, роклята бяла полепна по мойта снага!” Ти… сякаш се спече, сакото съблече, наметна ме... После с ръка прегърна ме леко, и тихо в ушето прошепна ми стихче в дъжда.
Да, стихчето бяло - признание цяло, оформено в мойта глава... Не беше май стилно, но вярвай ми - силно желаех да помниш това! То явно сработи! И ти със охота ми даде целувка! И страст избухна в душите! И до днес сме честити роби на Нейната власт!