StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 159,633
   Потребители: 12,297
   Автори: 3,975
   Коментари: 300,826
   Точки: 2,634,759
   Съобщения: 150,524
   Лексикони: 4,470
   Снимки: 10,802

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мигове...


Ти си моят пеещ пратеник през пролетта,

изгрева на изгрева, залеза на моя залез,
Само ти вдигаш завесата на моята химера:
и изведнъж мечтата се сбъдва в скута и.

 

Когато заключиш очите си - щастливи -
настъпва нощта и се ражда любовта.
Когато отвориш моите, целувайки ги,

сиянието ти прегръща  пламък на Слънцето.

 

За теб, цветята растат там, където е пустинята
и птиците летят, но не мигрират през зимата.
Само за теб, мъртво море се връща към живота

и се ражда раят на щастието сред хиляда ада...

 

А ние сме като две звезди в затъмнение
обгърнати в лъчи от безкрая: почти безшумен.

плаващи сред свободата от цветя и небеса,

възхваляващи вечността в съкровено мигновение...

 

и рисувайки с усмивки хилядите и моменти,

хиляди и хиляди, един след друг минаващи

като ято птици летящи, но в себе си единствени...



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-02-04
прочитания: 57
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход