Когато странниците се сбогуват,
kажи, умират ли в нощта звезди?
Угасват ли една след друга
след нашите несбъднати мечти?

Във тайната градина на душата си
не ме допусна - там и мракът е красив.
А толкова мечтаех да съм твоя  роза,
a моят Малък принц да бъдеш ти!

Обичаш  много да разказваш приказки -
изгубен в техния измислен свят.
Ала до смърт страхуваш се да бъдеш влюбен.
Кога ли влюбването стана грях?

Но приказката  свърши. Сбогом, Cтраннико!
Не  всяка приказка е с край щастлив.
За себе си  избирам светлината.
С красивото на мрака днес оставаш ти.

А може би там някъде,  във  времето,
в безкрая на далечните звезди,
ще изтанцуват оня  чуден Лунен танц,
прегърнати,  нашите души...