На ъгъла (външния)
между два бели стиха
заставам тогава,
когато
усетя,
че бързаш занякъде
и може да ме подминеш.
Знам, няма да е нарочно...
Но не искам да го допусна!
Там, на външния ъгъл,
няма как да ме пропуснеш.
Ще задържиш ръката ми
и заедно ще пристъпим
към топлия
вътрешен
ъгъл
между два бели стиха...