Пътя земен вече свърших,

мечтите си успях да покоря.

Всичко що трябваше изпълних,

но дело последно виждам в мараня.

Лицето твое различавам отдалече.

Желанието ти усещам от сега.

Сълза поредна по лицето ти се стече,

но виждала си и преди смъртта.

При тебе идвам с бърза крачка,

ала до тялото си пътя не намирам.

Вече на ангели и демони съм плячка.

Опитите си никога не ще да спирам.

Сетне виждах светлината.

Огряваща до тебе златната врата.

Когато ме хвана за ръката,

почувствах пак връзката между тяло и душа.

Имах право свещено да избирам

Между Рай небесен или грешната Земя.

В момента този благата не съзирам,

щом пак ще целуна любимата жена.