Дими Душата овъглена
след битката на Разум и Сърце,
ридае тихо наранена,
и трови крехкото телце.
Роди се чувство от войната,
такава ревност в пот изби,
че изпари се даже и мечтата,
и злото в мене победи!
От транс извади ме отново,
и грешките ми ти прости.
Заслушана във твоето слово,
аз пътя слънчев пак открих.
И грейна чистата ми мисъл,
Душата с чувства съживи!
Сърцето пак намери смисъл,
в гърдите с обич да тупти!