StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,566
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,287
   Точки: 2,657,239
   Съобщения: 152,870
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Метаморф(а)озите на един вълк...

Той ухае на вярност.
Денем зид върху зида реди.
А пък вечер разгражда.
(Дири своите вълчи следи.)

Той Луната погълна.
Капна кръг върху тиха вода.
А връз кожата - мълнии.
(Щом реша да протегна ръка.)

Той оставя пустини.
След кервани червени Слънца.
Аз съм пясък изстинал.
(Все му раждам пустинни деца.)

Не изгряват... Измръзват.
Новолунни мечти ни делят.
Аз подкови им връзвам.
(До Отвъда... и после назад.)

Той е хищник. По тъмно
вие своя първичен закон.
Аз очаквам на дъното...
Вълчи лик да смени...
                          С расов кон.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-03
прочитания: 192
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход