Мечти от лед в душата насъбрани

във миг се счупиха на късчета слова.

От никого нечути, неразбрани

листът бял парченцата събра.

Само той се осмели да проговори,

без да се срамува за любов.

Винаги съгласен с мен, не спори

споделяме един живот.

Дъжд от мастило по него се стича,

облян във черни сълзи плаче с мен

и знае, че когато човек истински обича

във него се ражда блян съкровен.

Само листът бял ми е приятел

аз и той таен свят делим

и той като мене е мечтател

мечти от лед ний заедно творим!

Мечти от лед се чупят пак и пак

изчезват те безследно, изниква стих след стих.

Леда се пръсва в миг на сняг,

бяло листче, извинявай, че с мастило пак те омърсих!