Отивам си... Ти чу ли ме? Аз тръгвам.

Сълзите ти обаче този път не ще ме спрат.

Макар да знам, че днес не чуваш...

Сърцето.. устните ти ще го разберат!

Ще търсиш мен, потънал в мрака...

Лицето ми, очите ми, ръцете ми дори!

Останал сам, за стотен път ще съжаляваш,

че нявга толкова си ме ранил...

Но аз такава съм! Обичам много!

Ранят ли ме, съм падащ и увяхнал цвят.

В разруха на мечтите се изправям,

за да мога да рисувам новия си свят...

Във който, ако ме раниш, не ще намериш място.

Ще чакаш сам на входната врата,

но за съжаления, сълзи ще бъде вече късно...

Такава съм. Мечтателка във любовта!