Неочакван гост в съня ми снощи беше.
Неочакван гост с неочакван сюжет.
Появата ти бе силна, така звучно блестеше,
подозирах, че търсиш подобен портрет.
Очите си толкова мазохистично затварях,
по същия начин за тебе мечтах.
Толкова улики и знаци към тебе събарях,
не исках да вярвам. Ти бе мечтания грях.
Но не знаех, че грехът стои така нависоко,
уж галещо близо, а всъщност недостижимо.
За себе си бях начертала една своя посока,
но на входа още ненадейно се сринах...
август 2010г.