С някой май се разминах...
я, - не беше ли ти -
или пак припознал съм се в мрака?
Упорито се взирам
и те търся с очи,
че сърцето за тебе заплака.

Ти съдбата ми знаеш -
аз туптя и горя,
щом съм сам, твойте снимки целувам.
Все те чакам да дойдеш,
тези стъпки към мен -
и далеч да са - ясно ги чувам.

Пригласил съм вечеря -
пазарувал съм днес,
любопитно, но... някак си... стана.
В малка ваза - цветята,
а запалих и свещ -
романтично да бъде - за двама.

Има място за тебе -
приседни... зашепти...
погледни ме с очите си ясни!
Те за мен са небе,
те са ярки звезди -
от мечтите ми по са прекрасни!

Остани още малко,
остани само миг,
после бавно тръгни с тишината...
Тъй красива и свята
вдъхнови ме за стих -
него аз ще ти дам във отплата.