Как искам да съм непристъпно-горда,

като скалите, вдигнали чела над манастира!

И като тях да съм спокойна,

с душа – неуловена птица!

Догаря Любовта ми в тъжен залез.

Залязващите чувства как да спра?

Нима се свеждат някога скалите?

Нима те залезите не изпращат?

Замира в святата обител звън последен.

Сънят се спуща тихо в здрачината…

В очите ми сълзи не ще просветнат –

достатъчно съм горда, да не плача!

1971г., Дряновси манастир

Из книгата \"Царевград Търнов Всеславният\"