Бавно аз очи отварям, бавно дъх си поемам.
И отново поглеждам в бялата стена, поглеждам, погледа преминава през нейната тишина, отправен към вечността, към момента на свобода, на любовта!
Момента на романтика, момента, когато ще съм те хванал за ръка, леко милващ дланта,
бавно повдигайки към небта, аз ще докосна с устни най красивата ръка, отпивайки елексира на любовта, ще отворя аз очи, ще погледна душата ти как трепти, ще вида изгрева в твой те очи. Света ще замълчи, земята ще изгори, сърцето ми ще се разтупти, душата ми ще се стопи, защото света ни ще се промени.