Дълго, много дълго аз те чаках.
Сред хора бях, но бях сама…
Безмълвно в тъмнината често плаках -
студено, тъжно беше в моята душа.
С появата ти всичко промени се –
с теб самотата дълга отлетя,
леда, сковаващ ме, стопи се,
в очите ми усмивка отново заигра.
Ето те при мен сега –
моя сбъдната мечта!
Погали ме, целуни ме,
до сърцето си ме притисни,
без дъх остави ме
и в обятията си ме приюти.
Прегръдката ти топла искам да усетя,
лицето ми дъхът ти нека да гори…
Сълзите ми, от радост пълнещи очите,
с устните си жадни бавно пресуши.
Усещаш, нали –
сърцето ти в едно
с моето тупти…