Знаеш ли любима моя,
в смеха ти чучулиги пеят!
С очите на сърна ме гледаш,
дълбоки, топли, всичко в мен владеят.

Косите ти- лъчисти водопади,
златни пламъчета са се заиграли в тях.
Устните ти- макови ливади,
поднасят ми най-сладкия нектар.

А когато си ядосана, любима,
кожата ти цяла розовее
и няма гледка по-красива,
та ако ще пороят върху мен да се излее.

Не спирам да те съзерцавам мила,
а мислите във мен вилнеят...
Дали съзнаваш колко те обичам
и как живота ми без теб ще онемее.

Когато в мигове нелеки
плачеш като мъничко дете,
не крий от мен сълзите, позволи ми
аз винаги да съм до теб.