Поредна нощ аз сама съм. Вече не плача -
сълзата последна по тебе изтече,
сърцето отдавна сред болките влача,
живота във него е спомен далечен...

Има ли стойност в мъжката дума?
Или вечно играе си скрита игра?
Лъжата не искам за своя заблуда -
грозната истина е май по-добра!

Какво ли аз имам вече да губя...
Ти всичко отдавна от мене отне!
Спести ми живота във фалш и заблуда!
Има ли стойност това мъжко сърце?