Не ти харесва лулата на мира,

а на войната...

Красавецо, ти знаеш ли къде е пътят на жената,

която с теб говори?

Която ти твърди,

че друг ще и отвори

вратата на любовта, 

не ти...

Ти - желаеше интимно

любовта да оскверниш...

Но вик,

сълзи...

Обидно...

Скочи...

Каза - „... време е да си вървиш...”

„Да, ще вървя...” -

усмихнах се -

„макар разсечена на две,

не ме уби,

не ме разплака,

само ... остана споменът от тебе - Мрака...”

Спомен за поука... на всички хора...

Не бъдете като Яворов и Мина, Лора...

А може Господ да ме е спасил...

Една икона стоеше зад гърба ти закачена...

Нима не е това Богородица със Младенеца? 

Младежът, който кървеше от венеца,

венецът на победата,

Човекът - Бог на мене, бледата...

И дойде със Теб победата...

И сякаш проговори:

„Не бой се, Ние сме със теб,

в него се вселил владетелят на здрача,

Изнасилвачът...

Но ти прости

и бягай, без умора...”

На двора 
пееха първи петли,

имаше хора...

Петлите на новото утро

пееха прощалната песен

на мене и тебе...

А аз тичах

и пак го обичах... 

Но вече като брат,

брат съгрешил,

простила слабостта му,

желаейки му доброто...

Това ... да е споделена любовта,

е шестица от тотото! 

Нали всички в началото обичаме,

нали всички сме добри...?!

А после?! После изричаме...

думи безмилостни, думи зли...

Любовта е любов, когато

е останала непокътната до края на дните ни,

мъжете могат ли докрай да обичат?! Егати...
Чудя се вече...

Могат ли?