Мъжете, които обичах

безочливо ме лъгаха в очите.

Дробиха сърцевината ми на късове -

жива ме ръфаха по пладне.

Изцеждаха нектара на сърцето ми

с нищожна купчина измислици.

Сиводумно шепнеха „единствена”

(непредпазливо с нежност ги нахраних).

Плющяха ме неудържимо с бичове

по зажаднялото за обич тяло.

Похотливо пиха от недрата ми.

(С доверие от извора раздавах).

Предпремиерно крадоха душата ми,

да бъда Жулиета, някога... едва ли.

И толкова погрешни реплики

вместо едно истинско ”Обичам те!”