Събрах в шепи розовия цвят,
който ти срамежливо ми поднесе.
И вдишах неговият аромат
с нотки на любов премесен.
Отрониха се няколко розови листи.
С тях поръсих заспалите си чувства
и любовта ми нежно се разлисти.
Помъчи се срамежливо да се скрие
в ъгълче на моето сърце.
Но почна свят да и се вие
и вече няма как да спре.
Един водовъртеж от чувства,
розов цвят с дъх неповторим.
Ти подари ми рози.
Малък букет, но незабравим.