Няма какво да си кажем със теб,мълчание само остана.Вечно със нещо ти все си зает,да ме обичаш отдавна престана.
Няма ги вече онези очи,
дето влюбено гледаха в мене.
Любовта ни и тя само мълчи,
дали за раздяла е време?
Устни за обич не шепнат слова,
и клетвите „вечно съм твой”.
Преди ме докосваше нежно с ръка,
сега не намирам покой.
Няма какво да си кажем със теб,
дали за раздяла е време?
Ще продължим ли двама напред
или всеки своя път ще поеме?
30.12.2012г. Силвия Даракчиева