Мълчим... но чувствата говорят.
Прозират от завесите на стаята,
прегръщат ни усмихнати и спорят,
запомнили копнежа и омаята.
Напомнят ни - за босите ни нощи,
в които с теб отпивахме от лятото,
за тръпките, за първите ни срещи,
в които преоткривахме най-святото...
Напомнят ни за тихите ни улици,
измити от дъжда и нежно сгушени,
за хилядите изживяни страници,
прочетени от времето заслушано...
...във ритъма на нежната ни песен,
с която преминавахме годините
и в звуците на приказната есен,
родени от душата на картините...
Мълчим... а спомените, като капчици,
избягали от взора на пазачите,
търкулват се по невидими бръчици
и сгушени заспиват - под клепачите...