Как може да не ме обичаш?

Дарих ти цялото си време,

но ти остана безразличен

към непосилното ми бреме.

Как може да не ме желаеш,

като отдадох ти се цяла?

Нима престорено чертаеш

със устни голото ми тяло?

Измамена, опозорена,

опитвам се да проумея

защо останах осквернена

и как нататък да живея?

Душата ми от болка плаче.

Умът ми в спомени се рови.

Сърцето ми самотно крачи,

като затворник със окови.

Мълча, объркана съм още.

И ти мълчиш, напук на всичко.

Изпълвам ленените нощи

с копнеж по минало излишно.