Ела,
нека днес направим пак така
когато бяхме - луди млади.
Ще се срещнем,
ще ме отведеш у дома,
ще ме въведеш - в стаята изпълнена с цветя.
полагаше ме като цвете!
Ах, каква романтика!
Обсипана със целувки - тръпна,
очи притворени - летя!
Ах, колко страст!
Не усещах как събличаше ме твоята ръка!
Обсипана с целувки - поваляше ме на кревата си,
а той горкият тъй "крещеше"
заглушаваше страсти, викове.
В пламъци горяхме - извивах своето телце.
А ти се чудеше - как да укротиш
да уловиш мигът...
Не усещахме как нощта бавно си отива,
приспала свойте деца!
А ние не спирахме да пием от любовта.
опиянени, лудо влюбени - и слепи,
че всичко не можем да си вземем,
наведнъж да изпием - чашата преливаща от любов.
Ела, може би на дъното - все още има капчица.