StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,675
   Потребители: 12,386
   Автори: 4,017
   Коментари: 319,464
   Точки: 2,653,014
   Съобщения: 154,484
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,734

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

МОЯ ЕСЕН

Прогнило-дюшемено ми проскърцваше душата,
словата трополяха като мишки на Титаник.
Безумно-безогледно те по лѝста се редяха,
почти безцеремонно не признаваха забрани.

За тебе исках стих да пиша, мила моя Есен,
но думите кривяха се и зъзнеха си зимно.
Скимтяха безпризорно като вятър, свирещ с гребен,
а после се покриваха в завеса словодимна.

Разкъсаните мисли си въртяха пируети,
припадаха по дансинга, свестявах ги с ракия.
Подреждах ги с усилие, сковавах ги в куплети,
а те се разпиляваха във собствена магия.

С усилия последни спрях последната си мисъл
и в нея нарисувах странен дъжд и тиха песен.
Изпратих я по слънцето, целунато от бриза,
морето ще я пее все за тебе, моя Есен.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-15
прочитания: 578
точки: 54 (виж далите точки)
коментари: 19 (виж коментарите)
препоръчано от: 31 (виж препоръчалите)

Вход