Мълчи, днес, телефона онемяло,
от сутринта не е издал и звук...
Гризат въпроси цялото ми тяло,
а отговорът... прави се луд...

Къде и с кой си? Мислиш ли за мене?
Зает навярно си със някой друг...
Съмненията обземат ме без време
и във душата ми пролазва студ.

Така ми липсваш. Сякаш безпощадно
над мен надвесил е глава страха...
Плете интриги във ума - измамно,
на възли връзва моята душа.

Без теб не мога! Мразя тишината,
а телефона все така мълчи...
Мисли за мен, тъй както аз самата
и моля те, любими мой, звънни!