Нелепа среща във случаен бар,
обърна се, не щеше да ме види
за нея бях излязал от кошмар
съсипана докрай от моите обиди.

След толкоз време да ме види пак...
Не стигаше и всичко и за участ зла
след толкова нещастия за похлупак,
от всичко хора, тя най-лошия избра.

Със тъжен поглед тя ми проговори
изпълнена със доброта и оптимизъм
не искаше ни да си спомни, ни да спори
за някогашния ми черен егоизъм.

Направих грешката да те изпратя,
знам, пише ми се за пореден грях,
но щом обърна се ти до вратата
очи потънали в сълзи видях.

Ах, стига, стига, хайде спри
едно те моля само, не плачи
убий ме или ми прости
като куршуми парят тез сълзи.

Във капка малка себе си видях
загубил бях човечност, добрина
и много грешки осъзнах
потънах целия в една сълза

Закон един важи от памтивека
и в моите очи ще завали
от как човек обидил е човека,
сълзите се заплащат със сълзи.

На пук на всичко ме прегърна
дали ще мога да се отплатя?
И в по-добър да се превърна
прощаваш ми с една сълза.