Полъх тих от усмивка на бриз, неизказани думи в сълза, ден от слънце и радост лъчист, морско утро, небе, синева... Влюбен славей в омайна гора, трепет радостен, вик на сърце, самодива сред живи цветя и сърна със очи на дете... Нежно рамо за мъжка душа, детска приказка, сън от мечти, светлина от най-ярка звезда и криле на Пегас – да лети... Ти си всичко това в моя свят, дето дава ми хъс за живот, в който бляскави саби свистят и изпълват деня ми със злост... Затова коленича пред теб – моят храм и вселена за мен, моят свят, песента на дете... Моят смисъл в най-трудния ден...