Заричах се, че вечно ще те слушам –
ще се оставя в твоите ръце,
че никога не ще допусна вече
да те потъпче някой, мое сърце.
Заричах се във лед да те обгърна,
да те зазидам в четири стени,
това, което други взеха – да ти върна
и никога за любовта да не скърбиш.
И тъй от всички те спасих –
освен от мене;
стени изграждах, бентове строих...
отне ми толкоз много време...
над себе си единствено не се смилих.
Но днес разбирам колко е жестоко
самό, без глас, на тъмно да стоиш,
зазидано отвред и нависоко...
Сърце... – ще можеш ли да ми простиш?