Не ми е нужно да видя че има любов,
на ревю да присъствам и да я гледам в тоалета й нов...
А тя ги сменя често и сияе,
едва успееш да ги купиш, а ресто? -
тя не хае...

Така, като сираче бедно,
минава покрай мене модата,
и чудя се: "нима е редно...
как смогват хората?"

А има, има хубаво облечени!
Дали са толкова прекрасни,
във мойте самотни вечери...

Сега седя, обляна във охолство
и зная, зная че със задоволство
ще дочакам своя ден,
когато модата на любовта ще спре при мен!