Защо любов си толкоз многолика?
Защо променяш своите лица?
Понякога жестока и двулика.
Понякога си нежна и добра.
Даряваш радост, но вещаеш мъка.
С надежда кичиш бедното сърце.
А то не слуша ничия заръка,
във огън влиза с босите нозе.
След туй кърви, но ти си безпощадна.
Без жал зарязваш своите деца.
Зла мащеха за отмъщение жадна,
ти пак променяш своите лица.
Със теб човек се ражда и умира.
Играеш сляпо с нашата съдба.
Във тебе всеки щастие намира,
но винаги обвито във тъга.