Летят далечно закопняли
да стигнат там, където
лицето ти са очертали
между звездите от морето.

Доброто твое пожелали,
пратеници нежни мои
рисуват  обичта ми свята
по лицето ти тревожно!

Те минават през стена
от забрани неразбрани,
носят снопа светлина
дето може да остане...

В най-дълбока тъмнина
светлината силно вижда-
няма кой на таз земя
любовта да обездвижи!