Начало

Статистика

   Произведения: 165,363
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,105
   Точки: 2,663,523
   Съобщения: 149,676
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в


Творба - информация

МИМОХОДОМ

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.

Не чу ли снощи как рида
над рамото ми топло мракът?
Навярно моята вина е –
след дълъг път да те дочакам.

Навярно много си грешил,
та да изпитваш любовта ми.
Не те насилвам – ти реши
дали си струва да останеш.

В памуковата тишина
тук всеки звук е нарушител.
Аз нямам друго да ти дам
освен небесната обител.

Самотник тих си – като мим,
притиснал ме с дланта си няма.
Ако сега се разделим –
нататък друга обич няма.

<< предишна творба

следваща творба >>

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf

автор: yotovava

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2015-02-18
прочитания: 220
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?