Защо животът така ни раздели?
Остави ме да живея в тежки дни.
Къде щастието наше изчезна?
И загубих аз за нас надежда.
Жалко е, че не живяхме, както ние си мечтахме.
Мила моя много щастлива бъди,
но никога те забравяй нашите мечти,
пълни с усмихнати слънчеви лъчи,
те в студа ще греят нашите души.
Където и сега да се намираш ти,
никога не забравяй прекрасните ни дни.
Със спомените златни ще живея аз
и тихо по - света ще скитам без глас,
но ти напред върви и мен ме забрави.
Мила моя нека твоята усмивка грее,
а твоя любим песен без глас ще пее,
тогава погледни високо към звездите
и мен само с добро помни ме.