Красноречивото мълчание говори
през тихото на временното разстояние,
защото пътят дълъг е отворен
за двойното -  взаимното   желание.

Ръцете ни прегърнали са празното
в сърдечност,  истинска до болка...
очите са затворени в пространството,
където срещата им е свободна!

Мигът на щастието в единение,
облян от бяла светлина от горе...
без тялото летят в опиянение
душите ни усетили простора!