Понякога глас познат като гръм ще звънне
разбил стените на забрава в твоя слух
и дори да не желаеш, ти ще изровиш
от дълбините на съзнанието си лик погребан!

Тогава като есенни листа от вятъра разпилени
ще нахлуят един подир друг спомени в теб
и заблудена с бегъл поглед ще погледнеш назад,
като че ли да надникнеш в миналото.

На пустия глух път натъжена ще се спреш
загледана в есенния листопаден портрет
и в тишината ще отвееш праха на моето име,
но то няма да протегне ръка  към теб
нито ще ти отвърне с милувка,
а ти ще наведеш очи, пак мълчаливи
и ще продължиш напред.