Миг непредвкусван... Поглед издаен...
Допир до мокра копнежност...
Сякаш от ръка на магьосник изваян-
твоят чар-море от безмерност.

Сякаш разпръскват струйки горещи
в душата ми буйни фонтани,
бликнали с нови мечти и надежди,
никога преди неизживяни.

Миг запленяващ... Прилив на чувства...
Устните, времето спрели,
творят по телата изящни изкуства
в цветове на топли акварели.

Нежна е, нежна нощта разсъблечена
под ритъма на валс и танго,
дошла като фея ефирно облечена
с воал от искрящо сребро.

Миг сладострастен... Шепот... Стенание...
А нейде в далечния космос,
обгърнат от звездно дихание,
разцъфва заветния Лотос.

Като волни светулки мъждукат
до него две малки звезди -
ту гаснат над мен, ту блещукат
твойте искрящи очи.

Ти ли си това вдъхновение-
реалност, легенда и притча,
което в миг на изкушение,
кара човек да заобичва?