Танцуват в мрака сребърни искри –
леки и нетрайни…
Вървим усмихнати, сами
с крехката си тайна.
А стъпките след нас снегът
невинно заличава,
че само в спомена мигът
на щастие остава.
И само в спомена ще сме сами –
усмихнати, щастливи…
Разделно време ще боли
в спомените живи.
1971г., В.Търново
Из \"Възлопис\"