Прегръдката ти, като светъл храм,
душата ми измъчена пречисти.
Останах миг, а сякаш век бях там
и нищех във ума си толкоз истини.

Бе топло, нежно, сякаш земен рай.
Целувките попивах с жадни устни.
Почувствах обич, онзи нежен плам,
прокрадваш се в душите ни на пръсти.

Почувствах топлина и аромат,
на цяла пъстра кичеста градина.
Колко е нужно, Боже, в този свят,
да се почувстваш жива и значима?

Бях миг щастлива, миг от вечността,
в прегръдката ти нежна и красива.
Бях, вярвай, най-щастливата жена,
почувствах, че душата ми е жива!